Рисковите фактори за успешно зачеване посредством инвитро са както от женска, така и от мъжка страна. Най-главните фактори са възрастта на двамата партньори, състоянието на яйчниковия резерв при жената, сперматогенезата при мъжа, както и наличието на определени здравословни проблеми.

Обикновено това е втори или трети ден от менструацията.

Вътрематочната инсеминация не преминава през етапа на ин витро оплождане, а се инжектира директно в матката.

Този процес образува зигота, която е първата клетка на новия индивид. Зиготата започва да се дели и да се развива, преминавайки през различни етапи на клетъчно делене.

Естественото оплождане настъпва при полов акт, когато сперматозоидите навлизат във вагината на жената и преминават през шийката на матката и фалопиевите тръби, за да достигнат до яйцеклетката.

Г. Ин витро оплождане и култивиране – в зависимост от избрания метод от ембриолога има два типа оплождане:

Същинската стимулация е с продължителност десет дни до две седмици. Целта е да отстраним намесата на вашите собствени хормони в процеса като по този начин постигаме по-равномерен растеж на фоликулите, по-прецизно и равномерно зреене, а понякога и повече фоликули.

Потвърдих, че разрешавам обработката на личните ми данни при посочените условия и че съм webpage прочел и съм съгласен с Информация за защита на личните данни.

Препоръчва се нейното премахване с цел да се подобри техниката и да се повиши шансът за успеваемост

Имплантацията е процесът, при който оплодената яйцеклетка се прикрепя към лигавицата на матката. Това е важен етап от бременността, защото осигурява нужните условия за по-нататъшното развитие на ембриона.

Изгледите са, че инвитро ще продължи да се популяризира като метод за лечение на безплодие на световно ниво.

В деня след процедурата препоръките са да няма тежка физическа дейност и натоварване като различни видове тренировки и спорт.

Потвърдих, че разрешавам обработката на личните ми данни при посочените условия и че съм прочел и съм съгласен с Информация за защита на личните данни.

Тестът за яйчников резерв включва вземане на кръвна проба, в която се анализират great site хормони, за да се оцени броят на яйцеклетките, произвеждани от яйчниците.